Наредба

з а   п е ч а т а

(Утвърдена съ указъ № 27 отъ 12 юний 1934 год. и обнародвана въ

„Държавенъ вестникъ“, брой 58 отъ 14 юний 1934 год.)

 Чл. 1.  Никой не може да издава вестникъ или списание, безъ предварително разрешение: въ Столицата – отъ Директора на обществената обнова, а въ провинцията – отъ областнитѣ директори.

 Чл. 2.  Стопанитѣ на всички сѫществуващи вестници и списания сѫ длъжни да поискатъ разрешение за по-нататъшното имъ издаване въ 10-дневенъ срокъ отъ влизането на настоящата наредба въ сила.

  Вестницитѣ и списанията, които въ предвидения срокъ не поискатъ разрешение, се спиратъ.

  Ония вестници и списания, които сѫ поискали въ срокъ разрешение и не получатъ такова, спиратъ издаването въ 15-дневенъ срокъ отъ получаване съобщението.

 Чл. 3.  Редакторътъ на вестникъ или списание трѣбва да бѫде обявенъ и да отговаря на следнитѣ условия:

  1)  да  е  български  поданикъ;

  2)  да  е  навършилъ  30  години  за  редактиране  вестникъ  и  21  година  –  за  списание;

  3)  да  не  е  осѫжданъ  за  престѫпление отъ  общъ  характеръ.

      З а б е л е ж к а.  Чужди поданици могатъ  да  редактиратъ  вестници  или списания  следъ  като получатъ  специално  разрешение  отъ  Директора  на  обществената  обнова.

 Чл. 4.  Който редактира, издава или печати вестникъ или списание, безъ разрешение, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до 3 години и глоба да 30.000 лева, като всичкия инвентаръ на вестника или списанието се конфискува.

 Чл. 5.  Разпространяването на вестници или списания, които излизатъ безъ разрешение на надлежната властъ, се спира отъ мѣстната полиция.

  Спирането на разпространяването става чрезъ изземване на вестницитѣ или списанията, кѫдето и да се намиратъ тѣ.

  Иззетитѣ вестници и списания се унищожаватъ.

--------------------