(Утвърденъ съ указъ отъ 2 февруарий 1896 г., подъ № 43, обнародванъ въ брой 40 на                            "Държавенъ вестникъ" отъ 21 февруарий 1896 г., заедно
                     съ всичкитѣ му измѣнения, отмѣнения и допълнения)
                                               -----------------------------

                                                       КНИГА ПЪРВА
                                               Общи постановления
                                                             
                                                              Глава I.
                                                    Уводни наредби
                               
 Чл. 1.  Престѫпление или нарушение се счита онова деяние, което е обявено отъ закона за такова.

 Чл. 2.  Всѣко престѫпление или нарушение се наказва съ онова наказание, което е опредѣлено отъ закона, преди да е то извършено.
     Ако между извършването на деянието и издаването на присѫдата последватъ различни закони, то въ такъвъ случай трѣбва да се приспособява оня, който е по-мекъ.

 Чл. 3.  По този законъ се наказватъ всичкитѣ престѫпления и нарушения, извършени въ предѣлитѣ на българската държава, освенъ случаитѣ:
  1) когато престѫпното деяние е извършилъ чужденецъ, който се ползува съ право на вънземство (екстериториалностъ) по началата на международното право; 
  2) когато лицата, които сѫ извършили едно престѫпно деяние, се преследватъ и наказватъ по особени за тѣхъ закони. 

 Чл. 4.  Българскитѣ поданици и чужденцитѣ се сѫдятъ и наказватъ споредъ настоящия законъ, ако извършатъ вънъ от държавата престѫпления: измѣна, предателство, шпионство и подправка на парични знаци (книга II, дѣлъ I, глави I,II и VIII), които се приематъ отъ българскитѣ държавни каси, или ако, като чиновници на българската държава извършатъ деяние, което се счита отъ настоящия законъ като престѫпление по служба. 
     Въ тѣзи случаи българскиятъ поданикъ или чужденецътъ се сѫдятъ и наказватъ, ако и да сѫ били сѫдени и наказвани въ оная страна, гдето е извършено престѫплението; при това претърпяното наказание се взема въ внимание при опредѣление размѣра на новото наказание, по реда, означенъ въ  чл. 61.

 Чл. 5.  Освенъ случаитѣ, посочени въ  чл. 4, наказва се тъй сѫщо по настоящия законъ и онзи български поданикъ, който извърши вънъ отъ държавата едно отъ предвиденитѣ въ настоящия законъ престѫпления.

 Чл. 6.  Постановленията на чл. 5 се прилагатъ и за чужденцитѣ, когато извършеното отъ  тѣхъ престѫпление се наказва споредъ настоящия законъ поне съ тъмниченъ затворъ, когато предложението на чуждитѣ власти за предаването имъ не бѫде прието и Министрътъ  на правосѫдието се разпореди за възбуждане на углавно преследване.

 Чл. 7.  Постановленията на чл. чл. 5 и 6 не се прилагатъ: 
  1) ако извършеното престѫпление по законитѣ на чуждата земя не съставлява престѫпно деяние; 
  2) ако отъ  чуждестраннитѣ сѫдилища сѫществува присѫда, влѣзла въ законна сила, и е последвало оправдание до сѫдъ, опрощаване или пъкъ ако наказанието е изпълнено;
  3) ако углавното преследване или изпълнението на присѫдата, споредъ законитѣ на чуждата държава, сѫ се просрочили и
  4) ако не е последвало нуждното заявление отъ потърпевшото лице за преследване на деянието въ случаи, когато това се изисква от законитѣ на чуждата държава.

 Чл. 8.  Въ случаитѣ, означени въ  чл. чл. 5 и 6, наказанието се намалява по реда, означенъ въ  чл. 61, ако отъ законитѣ на страната, гдето е извършено престѫплението се предвижда по-леко наказание, нежели отъ настоящия законъ.

 Чл. 9.  Въ случаитѣ, означени въ  чл. чл. 5 и 6, претърпяната частъ отъ наказанието вънъ отъ държавата всѣкога се пресмѣта въ наказанието , което се опредѣля отъ българскитѣ сѫдилища. При това, ако чуждестраннитѣ съъдилища сѫ определѣли такъвъ видъ наказание, което не е предвидено въ настоящия законъ, то това наказание се замѣнява съ най-съответствуващето въ настоящия законъ.

 Чл. 10.  Ако български поданикъ е извършилъ вънъ отъ държавата такова деяние, което споредъ настоящия законъ влѣче подире си лишение отъ известни права, то за приложението на допълнителното наказание се възбужда углавно преследване и въ случая, когато наказанието е било претърпяно вънъ отъ държавата или е било опростено отъ надлежната чуждестранна властъ.

 Чл. 11.  Българскиятъ поданикъ не се предава на чужда държава за преследване или наказание.

 Чл. 12.  Чуждестраннитѣ присѫди не подлежатъ на изпълнение въ предѣлитѣ на българската държава.